дипломна работа

1. Национална гимназия за древни езици и култури
“Константин Кирил Философ”
Дипломна работа
Древните римляни
ПРЕВОД ОТ ИТАЛИАНСКИ ЕЗИК
Дипломант: Научен ръководител:
Михаела Искренова Юдит Филипова
2012 год.

2. РИМ НА ЕТРУСКИТЕ
Петият римски цар бил всъщност Тарквиний Приск, син на грък от
Коринт, имигрирал в Етрурия. Той превърнал Рим в истински град по модела на
етруските и гръцките. Тарквиний организирал селището, като го снабдил с
агора (Форума, централния площад на града), с акропол (Капитолийския
хълм, местонахождение на главните храмове), с буле (Курията, тоест народното
събрание на патрициите, които били най-влиятелните мъже в града), със
сенат (събранието на patres familias или на главите на големите
аристократични фамилии, (на латински език gentes - родове), коeто се
занимавало с управлението на града и избора на цар). Тарквиний бил наследен
от друг етруски цар – Сервий Тулий. Той укрепил Рим със стена с дължина 8
километра (Стените на Сервий Тулий) и направил латинския съюз вече не само
религиозен, а и политико-военен.
На него се дължи така наречената Реформа на Сервий, която коренно
променила начина на набиране на войници в римската войска. Той увеличил
броя на мъжете, които вече не били избирани според техния произход, а на
териториална основа, която била наречена centuria (центурия). Последния цар
на етруските бил Тарквиний наречен Горди.

3. Следствие на отслабването на етруската мощ накрая
етруските царе били изгонени и приключил периодът на
монархията. Рим бил вече могъщ град, силен във военно
отношение и владеел района между река Тибър и Терачина
с население, вариращо между 50.000 и 60.000 жители.
Етруска рисунка от VI-ти век пр.Хр. върху
керамика, запазена в Лувъра. Вероятно
представлява жертвоприношение на
Ифигения.

4. ЗНАЧЕНИЕТО НА СЕНАТА
Римският сенат бил най-авторитетното
събрание в древен Рим, първоначално
създадено като консултативен орган на
царя, въпреки че в действителност
успял да придобие голямо значение
единствено в епохата на републиката.
Името му произлиза от думата senex, старец, понеже още от самото
начало сенаторите били обикновено възрастни хора.
Сенатът не можел да обявява война, но решавал най-важните военни
операции, управлявал завладените територии,
регулирал религиозните култове, разпределял на земеделците
земите, собственост на държавата, грижел се за външната политика.

5. По долу, comitium (комициумът), мястото на
форума, където се провеждапи събранията на
гражданите.

6. РЕФОРМАТА НА СЕРВИЙ
В началото на VI-ти век пр.Хр. цар Сервий Тулий осъществил поредица
от реформи, които станали опорни точки за обществения живот в Рим.
Той разделил гражданите според богатството им. На негова база
определил и правата и задълженята на всеки. Следователно според
ценза гражданите можели да се оборудват и присъединяват към
войската - по-богатите с повече задължения и също с повече
привилегии. След това Сервий Тулий разделил всички жители на Рим на
триби в зависимост от това къде живеят, преодолявайки така древните
разделения по кръв. Всички латини, сабини и етруски, се смесили в
рамките на новите териториални триби.

7. Стените на Сервий били изградени от
блокове туф, всеки висок половин метър. На
равнинните места били подсилени с насипи
(наречени ager), широки повече от 30 метра.

8. ОБЩЕСТВОТО
В момента на падането на монархията, в началото на V век,
основната структура на римското обществото била вече
определена. Тя изглеждала разделена на две: от една страна
собствениците на земи и тези, които отглеждали добитък, от
друга страна пролетариите (proletarii), тоест тези, които по
време на извършването на ценза нямали нищо да декларират,
освен собствените си деца (именно proles - потомството) или
самите себе си. Първите имали всички права като това да
заемат политически, военни или религиозни длъжности, и
задължението да плащат данъците и да отбиват военна
служба; другите, абсолютното мнозинство, обаче, живеели
мизерно. Но собствениците на земя също били разделени. На
върха стоели патрициите, едрите земевладелци и
животновъди, които принадлежали към най-видните и
влиятелни семейства; до тях се нареждали конниците
(equites), заможните граждани, които били в състояние да
отглеждат коне и да се сражават в конницата.

9. Занимавали се с предприемачество, търговия и финанси, дейности,
свързани с увеличаването на богатството на Рим (тези дейности
патрициите смятали недостойни за тях).
По-ниско от това съсловие стоели дребните и средни селяни, които
представлявали именно плебса и които, за разлика от пролетариите,
били длъжни да плащат данъци и да отбиват военна служба, тъй като
всъщност били собственици на земите, които обработвали.
ПАТРИЦИ И ПЛЕБЕИ
Именно във връзката между патрициите - едрите собственици и
селяните - дребните собственици в известен смисъл се намира
ключът за цялата римска история.
От съществено значение за земеделската работа, която
представлявала основата на силата на Рим, но също и като войници
за пехотата на римската армия, селяните все пак били силно
потискани от патрициите. Още от средата на V век всъщност било
възможно те да бъдат продавани като роби, ако не можели да платят
задълженията си.

10. А причина за
тяхното обедняване се дължала на непрекъснатите войни, които често ги
принуждавали да напуснат своите ниви. Те ги оставяли необработени,
защото не можели да се обърнат, както патрициите, към труда на робите.
Както ще видим, била именно самата заплаха, че няма да участва във
войните, чрез която плебеите придобили някои основни права.
Плебеите съставлявали по-голямата част от
населението - хора , които живеели ден за ден и
които при необходимост получавали от
държавата безплатни дажби жито.

11. “GENS”
В древен Рим повече семейства, свързани
помежду си с родови връзки, съставлявали
един „gens” (което ние можем да наречем -
род) или група от хора, които носят едно и
също фамилно име. Пълното име на римските
патриции било формирано от три термина:
praenomen, тоест личното име; nomen
gentilicium, тоест името на „gens”, към който
принадлежали; и cognomen, т.е. името на
В архаическата епоха населението на Рим било разделено на три
фамилията.
групи родове – Tities, Ramnes и Luceres, разделени на свой ред на
десет курии, които в случай на необходимост трябвало да
осигуряват за нуждите на общността 100 пехотинци и 10 конници
всяка (следователно примитивната армия на Рим се състояла общо
от 3000 пехотинци и 300 конници).

12. Древните общности до индустриалната революция през XVIII век били
винаги свързани със земята и римляните не правели изключение.
Самият Рим бил основан чрез сливането на селата на земеделците и
животновъдите. Всъщност климатът на полуострова бил много
подходящ за земеделие.

13. ГЕРОИТЕ ОТ НАЧАЛНИЯ ПЕРИОД НА РИМ
Римският народ нямал сложна митология като тази на гърците, в която да се
разказва за необикновени мъже, подпомагани от боговете, които се борели
срещу чудовищни създания за да се прославят. Напротив, римляните
идеализирали дела и личности от тяхната история. Те възхвалявали смелостта
и любовта към родината на героите, тоест, тези граждански добродетели,
които правели човека истински civis romanus, римски гражданин. Римските
герои са много : например историята за Хораций Коклес, „Едноокия”. Той се
съпротивлявал сам срещу етруската войска, която обсаждала Рим, като дал
така възможност на другарите си да разрушат моста Сублиций, единствения
достъп до града. Когато мостът се срутил, въпреки вражеския дъжд от стрели,
Хораций успял да доплува до своите на другия бряг. На тази случка била
посветена тази монета от републиканската епоха.

14. ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА ИТАЛИЯ
Между V-ти и IV-ти век пр. Хр. Рим навлязъл в дълъг период на
гранични конфликти със сабините, еквите, волските, и в IV век –
със самнитите. По време на тези битки той увеличил както
територията си (ager Romanus), така и съюзите си. В III век
разпрострял завоеванията си и в Magna Graecia и така
започнннал да контролира пряко или чрез съюзници над една
трета от италийския полуостров. Общият брой на населението от
териториите, контролирани от Рим, достигнал около три
милиона души.
Шлем от V век пр.Хр, вероятно с етруски
произход

15. ВЪНШНИ КОНФЛИКТИ
В V век пр.Хр. Рим бил много ангажиран с това да затвърди позициите си
в централна и южна Италия. Най-напред трябвало да потуши бунта на
латинските си съюзници. Освен това водел безкрайна война срещу
етруския град Веи, който се намирал малко на север от Тибър и който бил
превзет едва през 396 г. пр. Хр. В средата на века се наложило римляните
да удържат на юг напора на планинските народи от вътрешността -
волските и еквите, които притискали към брега. Това били трудни
битки, които често се случват между селски племена, не много подвижни
и въоръжени неефективно. Окончателното поражение на волските и
превземането на пристанищоте Анциум станало чак в 338 г. пр.Хр.
Група от статуи от капака на етруска
урна, изобразяваща два хоплита
(войници), които подкрепят мъртъв
другар.