2. 
От 01 октомври 2011 г. в България действа
наредба, която налага такса от 0.15 лв. за
торбичките под 15 микрона

Производството на много тънки торбички в
България спря, търговците спряха да дават
безплатно по-дебелите и потреблението им
се сви

Замърсяването с торбички намаля, но
остана около законни и незаконни сметища,
както и около отворени кофи за отпадъци
Първата наредба на МОСВ

3. 
Само половин година след наредбата МОСВ
реши, че ефект от нея няма

Министерството изготви нова наредба, която
таксува всички торбички с дръжки от
класически полимерни материали, като не
се съобрази със становището ни и отказа
среща с производителите

Таксите, заложени в наредбата, са най-
високите в ЕС, като само 6 държави имат
някакви подобни такси
Втората наредба

4. Само в 6 страни от EС има такси
върху торбичките за пазаруване
Държавна такса за една 4-ри грамова торбичка и средна заплата в страни от ЕС
Държава Ср. заплата Такса 1000 * Такса / Заплата
България 390 0,18 - 0,28 0,721
Ирландия 3052 0,22 0,072
Малта 1205 0,15 0,124
Румъния 420 0,04 0,095
Белгия 2496 0,01 0,004
Дания 4720 0,01 0,002
Такси за торбички в ЕС

5. Как се отнася таксата към средната заплата?
Посочена е таксата за хиляда торбички към 01.01.2014 г.
Българите – най-бедни, но с
най-висока такса за торбичките

6. Страни от ЕС без такса върху торбичките
Държава Ср. заплата Държава Ср. заплата
Австрия 2484 Люксембург 4230
Чешка република 1081 Холандия 2967
Естония 907 Полша 815
Франция 2845 Португалия 1079
Германия 2838 Словакия 840
Гърция 1250 Словения 1227
Унгария 706 Испания 1971
Италия 2205 Швеция 2726
Латвия 595 Швейцария 5600
Литва 622 Великобритания 2556
В по-развитите страни от ЕС
няма такси върху торбичките

7. Цената на този пакет със сто
торбички от полиетилен е:
На 18.09.2012 - 3.31 лв.
От 01.10.2012 - 38.31 лв.
От 01.01.2013 - 48.31 лв.
От 01.01.2014 - 58.31 лв.
Такса или забрана?

8. 
Освен, че е най-висока, таксата в новата наредба обхваща
и най-много видове торбички

В Ирландия не се облагат малки торбички за зеленчуци,
месо и риба, както и чанти за многократна употреба

В Белгия не се облагат торбички над 50 микрона

България е единствената страна в света, където дори
чантите за многократна употреба от полимерни материали
ще се облагат
Всички полимерни торбички –
под общ знаменател

9. 
България е единствената
държава, където тази чанта
ще се облага с такса, като
полимерна торбичка
Куриозно!

10. 
Торбичките без дръжки, например чували или
пликове за първична опаковка

Хартиените чанти, без оглед от каква дървесина са
изработени (с или без FCS сертификат)

Торбичките от материал, отговарящ на стандарта
EN13432 за индустриално компостиране

Памучните, ленените и кожените (от естествена
кожа) чанти
За кои продукти няма такса?

11. 
LCA (Анализ на жизнения цикъл) е единственият световно
признат метод за установяване на въздействието на даден
продукт върху природната среда

Проследявайки продукта от „люлка“ до „гроб“, с LCA
методиката се изчисляват всички природни ресурси,
необходими за производството, разпространението и
изваждането от употреба на даден продукт

LCA анализа е стандартизиран в международната система
за стандарти ISO под номер 14 040
Какво представлява LCA
анализа?

12. Според всички публично достъпни LCA анализи, като този,
направен от Агенцията по околна среда на Великобритания,
памучните торбички имат най-голям въглероден отпечатък, а
хартиените торбички трябва да се ползват поне 4 пъти, за да
имат по-малък принос за глобалното затопляне от
полиетиленовите.
LCA анализите от показват, че
алтернативите не са „еко“

13. Проблеми с т. нар. „царевични“ торбички,
отговарящи на стандарта EN 13432:
Реално не се разграждат при обикновени условия в природата;
Имат по-голям въглероден отпечатък;
Те трябва да се компостират или изгарят, а такива мощности в
България няма. Депонирането им е в разрез с директива
1999/31/ЕС;
Създават проблеми на малкото, но все пак съществуващо
рециклиране в България. Те се топят при по-ниски температури
от полиетилена и не могат да се смесват.
Материалът за тяхното производство е 3 пъти по-скъп от
полиетилена;
Компостируеми торбички, без условия
за компостиране = замърсяване

14. Таксата за торбичките е много по-висока от акциза за цигарите и
алкохола. Смятате ли, че това няма да насърчи сивата
икономика?
В България няма лаборатория, която да провери дали един
материал отговаря на EN13432. Изследване в западна
лаборатория струва над 10 000 EUR и продължава около 6
месеца. Кой и как ще проверява дали сертификатите
съответстват на торбичките?
Когато се прави износ на торбички, чрез посредник - българска
фирма, ако досега за една сделка са били необходими 50 хил. лв.
за 1 000 000 торбички, сега ще са необходими 400 000 лв. От
къде фирмите износители, ще намерят 8 пъти по-голям капитал?
Български фирми имат спечелени проекти за рециклиране и
производство на торбички за над 15 000 000 лв. по програма
„Конкурентноспособност“
Икономически проблеми

15. Производството на полиетиленови торбички е един от малкото реално
работещи индустрии в България. Пряко заети са около 3000 души
и още около 3000 са заетите хора в дистрибуцията, логистиката,
суровинното обезпечаване и т.н.
Доставчици
на услуги
Вносители на Износители Експорт
суровини Производител
и
Транспортни на торбички
Фирми Дистрибутори Магазини
Строителство,
машини
В резултат на втората наредба се очаква много от малките фирми да
спрат дейността си, а по-големите да я съкратят.
Едновременно с поскъпването на торбичките за населението, в
армията на безработните ще се присъединят между 3000 и 6000
души.
Социални проблеми

16. Нашето предложение:
„Вместо да се налагат такси и забрани, да се
организира събиране и рециклиране на торбичките.
Ние сме готови да го направим, ако държавата
приеме съответната нормативна уредба“
Това е пътя, избран от развитите европейски страни.
Допълнителна информация: http://mislilogichno.bg/, http://facts-about-bags.com/
Благодаря за вниманието!