2. Един ден мама ми разказа за
вълшебната гора. Каза, че е била
там като малка и всяко нейно
дете трябва да я обиколи. На мен
ми се стори много интересно и
реших още утре да тръгна.
На следващия ден тръгнах
заедно с две приятелки и едно
момче. Когато приближихме
дърветата те се оживиха.
Отвориха си очите и устите.
Продължихме пътя си.
3. Едно изглеждаше с кръгли уши цялото черно . Друго
беше като дух. Имаше още много други, но колкото
по-навътре в гората отивахме, толкова повече
вълшебни същества имаше. Ние много се
изплашихме. Тръгнахме да бягаме в различни посоки и
да крещим.
4.
5. Все пак бяхме смели и продължавахме
да изучаваме гората. Кръстихме
създанията ВС състои се от вълшебни
същества. Вървяхме и много се
вълнувахме. Беше толкова вълшебно
като се вгледахме в пейзажа.
6. Даже като стигнахме до
едно място, пътеката
светеше и ВС-тата пееха.
Много дълго вървяхме, а
те само пееха разни песни.
Ние танцувахме с тях и се
сприятелихме ядохме,
пихме и се веселихме.
7. Като стигнахме към края
на гората видяхме още
по-странни същества:
гъби с червени очи,
цветя с най-различни
листа, калинките
приличаха на малки
малинки и няколко феи.
8. Чак когато стигнахме самия
край видяхме черна дупка .
Това беше единственият
изход. Казахме довиждане на
ВС-тата и се спуснахме по
черната дупка.
9. Накрая като излязохме
от дупката, видяхме че
гората не била
истинска, а само наши
приятели я направили.
Аз ги попитах, защо са
направили вълшебната
гора, а те ми
отговориха, че всяко
дете трябва да изживее
вълшебен миг и да е
готово за това. Така
приключи целия ми ден.