2. В гората с човка като чук кове той от зори до здрач. И по отекващия звук познаваме го, че е тук – неуморимият …
3. Казват птица мъдра съм била, нощем будна, с тъмни очила. Зная тайни стари с дъх на мухъл. И съм горският професор … !
4. Зиме отлита на юг и пребивава в чужбина. Лете живее си тук – има гнездо на комина. В къщите каца подред и бебета носи в колети. Някой едва ли би сбъркал, че се нарича … !
5. За цар на птиците ме смятат, за господар на небесата. Ала сред птиците железни крилатата ми сила чезне. В простора прави ме за смях, дори най-малката от тях, изпила нефт един варел. И как да бъда горд … ?
6. Таратор за да направим ние, най-напред ни трябва краставица. А гнездо под стряхата си вие птицата любима … !
7. Зима е. Отдавна са на юг повечето птици. Ала тук, сякаш на пейзажа бял напук, да чернее сред снега остана грозно грачещата … !
8. Кацнал на вейка зелена сякаш на оперна сцена, лееш гласа си чудесен в нежна, омайваща песен. Ден и нощ пей, не преставай, царю на песните - … !
9. Той е птица с дреха пъстра, ярка и с бъбрив характер на клюкарка. Всяко нещо чул е, всичко е видял. И повтаря го – нали е … !