Изготвил: Мария Попова, специалност "Лингвистика -библиотечно - информационни дейности", I курс, Фак. №  2012451007 ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ“ ФАКУЛТЕТ ПО ХУМАНИТАРНИ НАУКИ

2. 3.слайд: Линия на живота
4. – 8. слайд: Биография
9.слайд: Диаболизмът в България
10. – 12. слайд: Приносът на Полянов в
диаболизма
13. – 14. слайд: Етап на реализъм в творчеството
15.слайд: Литературната критика за Полянов
16. Слайд: На живо с писателя
17. – 24. слайд: Поглед отвътре „Ерих Райтерер“
– разказ
25.слайд: Библиография

3. 1899 г.
Георги-Владимир
е роден на 6.май
в гр.Русе.
1905 г.
Семейството се
премества в
гр.София.
1918 г./1928г
Полянов публикува
първите си произведения в
сп.“Сила“.
ЕТАП НА ДИАБОЛИЗМА
1928
г./1988
ЕТАП НА
РЕАЛИЗЪМ
1988 г.
Владимир
Полянов умира в
София на
4.декември на 89
години.

4. БИОГРАФИЯ
Писателят Владимир Полянов е роден в Русе
на 6-ти май 1899 г. Интересно е, че получава две
имена – Георги-Владимир. Родът от бащина
страна на Полянов произхожда от Горна
Оряховица. Бащата на писателя е собственик на
магазин за платове, но фалира. Майка му е от
рода Красналиеви (според „Четите в България“ от
Захари Стоянов прадядото на
Полянов е членувал в Русенския
революционен
комитет).
Русе
– Някакви ранни спомени от Русе?
– Пътуването до София, може би.
Това ще го има в моя роман,
последния. Някой ден ще го прочетеш.

5. През 1905 г. семейството му се
премества от Русе в София. След
Балканската война родителите му
се разделят, а през 1918 г. бащата
умира.
София
По време на Първата световна война бъдещият писател е
във Военното училище. Там се среща с Христо Смирненски,
който е юнкер от пехотата. Владимир Полянов дебютира в
списание „Сила“ през 1918 г., докато е още във Военното
училище. Подписва се отначало с „Г. Полянов“,
после и като „Владимир Г. Полянов“.
БИОГРАФИЯ
«Целият ми живот е в София.»

6. Владимир Полянов завършва Първа
мъжка гимназия в столицата - 1919.
Следва медицина в Софийския
университет 1919–1921, в Грац, Австрия
1921 и в Мюнхен 1922–1923; философия
във Виена 1922. Завършва
дипломатическо-консулския отдел на
Свободния университет в София 1928 и
режисура във Варшава
-1939.
БИОГРАФИЯ
Първа мъжка гимназия - София
Софийски университет
Виена
– Вие как си представяте вашия читател?
– Виж, това не съм мислил. Невинаги съм така
благосклонен да мисля най-доброто за него, щом ме е
пожелал. (Смее се.)

7. През 1920 г. заминава да учи в Грац, Австрия.
Преди това пише няколко разказа. Изява в
първите творчески години е участието му в
сборника „Водолей“, излязъл по повод Вазовия
юбилей.
БИОГРАФИЯ
„Отвсякъде съм взел по малко, но всичко
това е неорганизирано и стихийно.“
Владимир Полянов следва в България,
Австрия, Германия и Полша в най-
разностранни области: медицина,
филология, философия, театрално
изкуство и дипломация.
По този повод Полянов казва:

8. Полянов работи в Народната библиотека в София през
1924г., секретар е на главния директор на железниците в
периода 1924–1934; директор на Народния театър в София
1941–1944; директор на Държавната театрална школа
1942–1945. Доброволец във Втората световна война.
БИОГРАФИЯ
Народна
библиотека
Народен
театър
– Ти помниш само от Девети септември 1944 г. насам! (Смее се.) Нашата
история е пълна със събития от 1900 г. насам, че даже преди нея има
още по-вълнуващи.

9. ДИАБОЛИЗМЪТ В БЪЛГАРИЯ
Полянов е виден представител
българския експресионизъм, наричан
от критиката „диаболизъм“ –
литературна група, към която
принадлежи и младият Светослав
Минков. Тези писатели са наречени
(от „diable“ – дявол, фр.).
Диаболизмът не получава широко
разпространение у нас. Има опити за
популяризацията му, последният от които е
издаването на сборник с избрани творби на
български диаболисти, озаглавен
„Дяволиада“.

10. Ранното творчество на Полянов се свързва с
диаболизма. Той предлага немалко възможности
за изграждане на сюжети, в чиято основа е
фантастичното като изразно средство. В творбите
му се откриват елементи на макабризъм; има и
произведения, решени изцяло в духа на
криминалната литература. Използва техниката
на кинематографичността. Неизменна особеност
на поетиката му е игровото начало.
«…за научната фантастика се иска знание и
въображение, за диаболичната – преживяване и
анализ.»

11. «Аз винаги смятах и смятам, че пиша психологически разкази,
неподчинени на никаква школа и веяния освен на моята
чувствителност при анализа на преживяването на героя.»
Полянов дебютира като диаболист с
три разказа – “Смърт”, “Един гост” и
“Ерих Райтерер”, които са включени в
книгата му “Смърт” (1922). Автор е и на
белетристичните сборници “Комедия на
куклите” (1923) Особен акцент поставя
върху темата за двойничеството. Изследва
поведението като резултат от импулси, идващи от
несъзнавания пласт на психиката. зависимости.
Интересува се от девиантното поведение на
личността и особено отразличните форми на
зависимости.

12. ДИАБОЛИЧЕН ЕТАП
Първата му отпечатана творба е разказът
„Нанàй марò“ (1918, сп. „Сила). Сътрудничи на
сп. „Художествена седмица“, „Хиперион“,
„Златорог“. Отрано се увлича по театъра и високо
цени „Богомилски легенди“ на Николай Райнов.
„Николай Райнов се яви в нашата литература с една
замайващо хубава книга – „Богомилски легенди“, която
развълнува всички, особено
младото поколение.»
Творчеството му е голямо по
обем и жанрово разнообразно.
Автор е на разкази, поеми в проза,
фейлетони, повести, романи и
пиеси; на рецензии, очерци и
научно-популярни статии.
Хиперион

13. ЕТАП НА РЕАЛИЗЪМ
«Романът е като симфонична поема с многогласие.»
Владимир Полянов има нещо
изключително, което го прави писател от
висока класа.След като преустановява
писане на диаболична фантастика, той се
насочва към реалистични произведения.
Такъв е романът „Слънцето угаснало“ –
1928г..
Владимир Полянов си остава писател, изобразяващ
ужасното в живота – той е все същият „повелител на ужаса“.
„Угасналото слънце“ е метафора на рухналите надежди на
българина за по-добър живот след войните и Деветоюнския
преврат (9-ти юни 1923 г.).

14. ЕТАП НА РЕАЛИЗЪМ
«Животът те кълца всеки ден и в края на краищата стигаш дотам да не чуваш,
да даваш шепата на ухото си, да недовиждаш, да слагаш очила..»
На историческа тема е романът „Хроника на
узряването“ /1979г./ – книга за царуването на
Фердинанд, за националната катастрофа и
злощастната съдба на българския народ. Писател
с голяма ерудиция и богата литературна култура,
Полянов е сред първите, популяризирали
фантастичния жанр в нашата литература.
С публикуването на повестта “Детето” (1926) се
оформя и реалистичната линия в творчеството на
Полянов,която се налага напълно след 1944 г.
„Детето“ е с автобиографичен елемент и отразява
разрухата на едно семейство.

15. ЛИТЕРАТУРНАТА КРИТИКА ЗА
ВЛАДИМИР ПОЛЯНОВ:
Огнян Сапарев:
“Значението на Владимир
Полянов за нашия
литературен процес се
определя преди всичко от
диаболичните му
разкази.”
Красимира Василева:
“Диаболизмът при него не е
самоцел, а средство по пътя на
опознаването на сложната,
неспокойна и променяща се
човешка душевност.”
Любен Бумбалов: “Ранните му творби са диаболични, с
изразено предпочитание към психологията на личността.
Основен елемент в тях е анализът на състояния, в които
определящи са фатализмът и мисълта за болезнената
зависимост на човешката душевност от сили, чиято
същност остава непостижима за разума.”

16. „НА ЖИВО“ С ВЛАДИМИР ПОЛЯНОВ

17. ПОГЛЕД ОТВЪТРЕ
… От една седмица живеем заедно. По една
случайност, или дявол знае защо, той носи
моето име — Ерих Райтерер.

18. Често срещани мотиви в творчеството на
Владимир Полянов са лудостта и обърканото
човешко съзнание, довеждащо до раздвоение на
личността. Изграден на основата на тези мотиви е
и разказът „Ерих Райтерер”, поместен в сборника
„Диаболични повести и разкази".
П
О
Г
Л
Е
Д
О
Т
В
Ъ
Т
Р
Е
Това е един от емблематичните разкази на медика-писател
Полянов, който представя интересите на автора в областта на
психо-патологичното и болно човешко съзнание. Тази област от
медицината е и причината той да създаде творби, където
водеща е темата за болната човешка психика.

19. П
О
Г
Л
Е
Д
О
Т
В
Ъ
Т
Р
Е
„Ерих Райтерер” е текст, изграден като разказ в
разказа. Повествователят ни запознава с главния герой
чрез неговия дневник. Интересното в този разказ е, че
действието не се развива в България, а във Виена. В
избора на чужда страна за разгръщане на художественото
действие читателят може да открие автобиографичното.
Подобно на самия Полянов, героят е студент по медицина
и учи във Виена. Тази творба се характеризира с
показването на т. нар. ужас отвън и отвътре.

20. П
О
Г
Л
Е
Д
О
Т
В
Ъ
Т
Р
Е
Героят на разказа – Ерих Райтерер – е млад
студент, който става жертва на
психологическото състояние „раздвоение на
личността”.
Тази двойственост на съзнанието го довежда до лудост,
разказана върху страниците на една „черна тетрадка”,
която заедно с отблъскващия портрет в „патинирана
златножълта рамка” се превръщат в средство за
разкриване на тайнствената история на един психично
болен човек.

21. П
О
Г
Л
Е
Д
О
Т
В
Ъ
Т
Р
Е
В съзнанието на героя се ражда второ
негово „Аз”, което притежава силна воля и
решителност да се справя с трудностите,
пред които го поставя животът.
Раздвоението на личността на персонажа
се явява като отчаян опит да се справи с
непосилната за него действителност,
която го заобикаля и премазва със своята
сурова злободневност и нищета. Неговото
второ „Аз” е чудото, което ще го спаси и
измъкне от нищетата и мизерията на
живота му. Този двойник е сякаш
магьосник, който с една дума или едно
движение може да сбъдне всичките
негови желания.

22. П
О
Г
Л
Е
Д
О
Т
В
Ъ
Т
Р
Е
Раздвоението на личността и
неизбежното появяване на лудостта
карат героя да стане престъпник. Да
наруши закона и да мине отвъд себе
си, да се превърне в другия в него.
Раздвоението е толкова силно, че
героят заживява със своя двойник и
полудява. Злото взима превес над
доброто, двойникът властва над
раздвоения човек, който се чувства
безсилен под влияние на шегата,
която си прави съзнанието му с него.

23. П
О
Г
Л
Е
Д
О
Т
В
Ъ
Т
Р
Е
В съзнанието на Ерих
Райтерер не просто се е
родил още един Ерих
Райтерер, а едно зло, с
което човекът е безсилен
да се бори, защото се
страхува. Героят на
Владимир Полянов
осъзнава, че ще остане
завинаги в капана на
менталния си затвор, че
никога няма да може да
бъде вече себе си. Той
разбира, че единственият
изход е неговата смърт.

24. П
О
Г
Л
Е
Д
О
Т
В
Ъ
Т
Р
Е
Неговите знания по медицина спомагат за изграждането на
едни от шедьоврите на българския диаболизъм, в който
главен герой е психично болният човек.
Историята на болния герой остава недовършена.
Единственото, което оставя той след себе си, е зловещият си
портрет. Финалът на разказа е отворен, читателят е този,
който трябва да прибави последните щрихи, за да го довърши
в своето съзнание.
Владимир Полянов се проявява
като познавач на болната човешка
психика, която създава двойници под
влияние на безсъзнателни и
неконтролируеми пориви, за да се
спаси от действителността, макар и с
цената на полудяването.

25. БИБЛИОГРАФИЯ:
Владимир Полянов (bgmodernism.com)
Статия на Емилия Алексиева
https://litvestnik.wordpress.com/2018/06/09/%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0
%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80-
%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2-
%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82-
%D0%BE%D1%82%D0%B2%D1%8A%D0%B4-
%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%82/
 Статия на Десислава Узунова, Боряна Владимирова - Владимир
Полянов – памет отвъд сенките на канона
https://litclub.bg/library/kritika/pvelichkov/polyanov.html
 Статия на Петър Величков, СРЕЩИ С ПИСАТЕЛЯ ВЛАДИМИР ПОЛЯНОВ
azbuki.bg_dmdocuments_Bel_01_18_SophiaAngelova.pdf
 Статия на София Ангелова, „Употребите на лудостта в диаболичната проза на Владимир
Полянов»
Аретов Н. Българският диаболизъм в европейски контекст. Ранните разкази на Вл.
Полянов в светлината
на спомените на писателя. – В: Езиците на европейската модерност. Български и
словашки

26. БИБЛИОГРАФИЯ:
Аретов Н. Българският диаболизъм в европейски контекст. Ранните
разкази на Вл. Полянов в светлината на спомените на писателя. – В:
Езиците на европейската модерност. Български и словашки прочити.
София, 2000
Пиндиков А. Владимир Полянов. София, 1988
Узунова, Десислава. „Механизъм на процеса раздвояване. Функцията на
двойника в разказа „Ерих Райтерер” от Владимир Полянов“ – В:
Литературен вестник, бр. 16, 2014 г., с. 10-11; Узунова, Десислава. Образът
на двойника в литературата – модел и прочити.

27. Изготвил: Мария Попова,
специалност "Лингвистика -
библиотечно - информационни
дейности", I курс,
Фак. № 2012451007