Стара Варна - автори Стела Генчева и Снежана Генчева
•Descargar como PPTX, PDF•
0 recomendaciones•73 vistas
Проект „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“2018-2020 Автори: Стела Генчева и Снежана Генчева, студенти II курс, магистърска програма Фотография и реклама в Шуменски университет "Епископ Константин Преславски"
Recomendados
Más contenido relacionado
Más de Ralitsa Yaneva
Más de Ralitsa Yaneva (8)
Стара Варна - автори Стела Генчева и Снежана Генчева
- 3. ПРИСТАНИЩЕТО До Освобождението Варна няма пристанище. След Освобождението проектирането му се възлага на англ. инж. Адолф Герар, главен инженер на пристанището в Марсилия. През 1895 г., след проведен търг от правителството, българската фирма „ Михайловски и Хайрабедиян” започва строителството. То се ръководи от инж. Златан Бръчков и продължава около 10 години.Новото модерно пристанище във Варна е открито на 18 май 1906 г. от княз Фердинанд.
- 6. ПАМУКОПРЕДАЧНА ФАБРИКА Първата голяма памукопредачна фабрика в България се нарича „Принц Борис” и слага началото на текстилната промишленост във Варна. Фабриката се намира зад гарата и е открита през 1898 г.
- 8. Храмът преди
- 9. Катедрален храм Катедралният храм „ Св. Успение Богородично” е изграден по идея на Варненския и Преславски митрополит Симеон. През август 1880 г. във Варна идва княз Александър Батенберг. Той одобрява плана за строеж на църквата по образец на Петерховския храм в Санкт Петербург и прави първата копка на 22 август 1880 г. Строежът бива завършен през 1886 г.
- 10. Храмът сега
- 11. Архивът преди
- 12. ДЪРЖАВЕН АРХИВ Сградата на днешния Държавен архив е построена от турските власти през 1860 г. Това е варненският конак, служил за официална резиденция на местните турски управници. На 6 септември 1985 г. княз Александър Батенберг провъзгласява Съединението на Княжество България с Източна Румелия. За това събитие днес свидетелства паметната плоча върху сградата на Държавния архив.
- 13. Архивът сега
- 14. Клубът преди
- 15. Военноморски клуб Сградата на Военноморския клуб е построена за две години ( 1897 - 1899 ) от архитект инж.майор Тодор Бояджиев. Нарича се още Дом на офицера.Преименуван от 1951 г. на Дом на народния флот. От 1992 г. сградата връща старото си име. В момента е хотел „Военноморски клуб”.
- 16. Клубът сега
- 17. Гарата преди
- 18. Железопътна гара Варна Железопътните гари на Варна и Бургас са строени по един и същ проект от 1903 г. на арх. Никола Костов и арх. Кирил Маричков. Двете сгради са еднакви. Бургаският проект се ръководи от арх. Никола Костов, а варненският – от арх. Кирил Маричков. Ръководител на строежа е инж. Георги Петков. През годините на войните строежът е спрян. Официалното откриване на железопътната гара във Варна става на 3 март 1925 г. от цар Борис ІІІ.
- 19. Гарата сега
- 20. Чешмата преди
- 21. Султанската чешма Монументална чешма-паметник, построена от турските власти през 18в чест на султан Махмуд ІІ., който възстановява Варна след поредните Руско – турски войни. Намирала се на площад „Мусалла”, днешния площад „ Независимост”. Била мраморна чешма с обелиск, висок 11 метра, и скулптура на върха. Обелискът бил облицован с черни плочи, изписани със златни букви. След построяването на Операта чешмата се оказала точно пред нея. Затова градските власти решават да демонтират чешмата през 1926 г. и да я поставят на друго място. Това обаче не се случва. Днес части от този паметник се намират в двора на Археологическия музей, в Римските терми при храма „ Свети Атанасий” и в парк-музея „ Владислав 36 г. Варненчик”, където се съхранява скулптурата на върха.
- 22. Чешмата сега
- 23. Севастопол преди
- 24. Сградата „Севастопол” На кръстовището на булевардите „Княз Борис I" и „Сливница" има красива ъглова сграда, известна на варненци като „ Севастопол” , тяхно любимо място за срещи. През 1924 г. на мястото на стария хан на Манов е построена нова, модерна постройка. Автор на проекта е арх. Дабко Дабков, a на скулптурите - Кирил Шиваров. Новият ресторант на Манови бива наречен „ Морско око”. През 1948 г. е прекръстен на „ Севастопол”. Днес там се помещава едно от заведенията на „Макдоналдс”.
- 25. Севастопол сега
- 26. “Париж” преди
- 27. Хотел Париж На ъгъла на улиците „Панагюрище“ и „Преслав“ има останки от сграда, паметник на културата. Това е бившият хотел „ Париж”, строен през 1906 г. по проект на арх. Геро Геров. След пожар е възстановен от арх.Дабко Дабков през 1911 г. и надстроен с един етаж. На I етаж се намирала най-реномираната по онова време сладкарница „Париж“.
- 28. “Париж” сега
- 29. “Лондон” преди
- 30. Гранд хотел Лондон Първият гранд хотел във Варна. Проектиран от арх. Дабко Дабков през 1906 г. Същата година започва строителството. Открит е тържествено на 25 май 1912 г. Най- луксозната частна сграда във Варна по онова време. Собственик на хотела е известният варненски предприемач Парсек Сюзмеян.
- 31. “Лондон” сега
- 32. Цъквата преди
- 33. Католическата църква Църквата „Непорочно зачатие на Света Богородица” се намира на ул. „Преслав” № 4 и е първият католически католически храм, построен във Варна след Освобождението. Първата копка е направена през 1882 г. от княз Александър Батенберг. Строителството се осъществява в периода 1883-1885 г. Един от малкото обекти с готическа архитектура в града.
- 34. Църквата сега
- 35. Евангелска методистка църква През 1886 г. на ул. „Драгоман” № 4 във Варна е построена сградата на Евангелската методистка църква. През 1961 г. Църквата е затворена. По-късно, за да възстанови своя храм, методистката общност подарява старата сграда на децата във Варна. В замяна методистите получават парцел за строеж на нова сграда в центъра на града. Ето как става възможно преустройването на този архитектурен паметник от 19 век в Куклен театър. Новата постройка към театъра е проектирана през 80-те години на 20 век от арх. Косьо Христов.
- 36. Църквата сега
- 37. Йовковата къща във Варна В края на Първата световна война Йовков живее в гр. Добрич. След като Добруджа е окупирана от Румъния, Йовков преминава нелегално границата и се установява във Варна като учител за периода 1919-1920 г. Живее в къщата на ул. „Георги Живков” 11 и там пише своята повест „ Жетварят”. Сега само паметната плоча напомня за онова време. Цялата къща е изгоряла и изпълнена с боклуци.
- 38. Къщата сега
- 39. Гимназията преди
- 40. Девическата гимназия Държавната девическа гимназия „Мария- Луиза“ се строи от 1893 до 1890 г. по белгийски проект, преработен от арх. Петко Момчилов, на мястото на бившите турски казарми. По повод сватбата на княз Фердинанд І с княгиня Мария Луиза училището приема нейното име. В него се учат актрисата Адриана Будевска и поетесата Дора Габе. През 1945 г. гимназията е преименувана на името на д-р Петър Берон. През 1954 г. Девическата гимназия става смесено училище. В сградата се помещава ІІ математическа гимназия „ Д-р Петър Берон” . От 1983 г. Девическата гимназия става Археологически музей.
- 41. Гимназията сега
- 42. Драматичен театър “Стоян Бъчваров” Сградата на Операта е една от най-красивите в България. Строителството й започва през 1912 г. по проект на арх.Никола Лазаров. Спира още същата година заради войната и липсата на средства. Едва през 1927 г. строителните работи по Варненския градски театър са възобновени. Цялата варненска общественост се включва в набирането на необходимите средства. Арх. Дабко Дабков прави промени в първоначалния вид на сцената като я разширява значително. Арх. Желязко Богданов довършва строежа и Варненският общински театър бива открит тържествено на 5 юни 1932 г. За директор е назначен Стоян Бъчваров. Сградата става символ на Варна и на българщината.
- 43. Операта преди
- 44. Операта сега
- 45. Братя Шкорпил Братя Шкорпил са чехи, основатели на българската археология. Херман Шкорпил пристига през 1880 г. в България. Докато работи като гимназиален учител в Пловдив, търси място и за брат си. През 1882 г. Карел идва в Пловдив. Карел Шкорпил (1859 – 1944) открива първата българска столица Плиска. Той кръстосва България на магарета и коне, описва видените от него старини и изработва първите планове на старите ни столици. Херман Шкорпил (1858 – 1923) открива раннохристиянската базилика в „Джанавара” край Варна. Братята са едни от основателите на Варненския археологически музей през 1888 г. и Варненското археологическо дружество през 1901 г. Те първи проучват Римските терми във Варна. Карел е директор на музея от 1915 г. до смъртта си, а Херман – председател на Варненското археологическо дружество. Костите им почиват в България. Карел е погребан в Плиска, а Херман - в местността „Джанавара”, сред развалините на откритата от него базилика. .
- 46. Братя Шкорпил Паметникът на братя Шкорпил в Археологическия музей - Варна
- 47. Царица Елеонора Царица Елеонора (1860 – 1917) е втората съпруга на цар Фердинанд. Първата му жена Мария Луиза почива през 1899 г. и оставя 4 деца. Елеонора е германска княгиня, известна със своята благотворителна дейност. През 1908 г. се омъжва за цар Фердинанд. По нейна инициатива през 1910 г. е учреден фонд „ Царица Елеонора” за създаване на институти за слепите и глухи деца. Основава еврейско сиропиталище, което носи нейното име. Намесва се и спира събарянето на Боянската църква. По време на войните организира курсове за медицински сестри и сама отива на фронта, където ръководи създадената от нея и лично издържана военно- полева болница. През 1906 г. във Варна се открива Детски санаториум за туберкулозно болни в м. Карантината. Царица Елеонора е в комисията, която определя новото му място до „ Св. Константин”. Тя участва в строителството със значителна материална помощ и се грижи за Детския санаториум до самата си смърт. Умира през 1917 г. в двореца Евксиноград. Погребана е до Боянската църква.
- 48. Царица Елеонора Портрет на Царица Елеонора от Георги Евстатиев
- 49. Йордан Йовков Йордан Йовков (1880-1937) е роден в с. Жеравна. Получава основното си образование в гр. Котел. Завършва гимназия в София през 1900 г. и се връща в Добруджа, където е семейството му. През 1904 г. се записва да следва в Юридическия факултет на Софийския Университет, но баща му умира и той прекъсва следването си. Участва във войните. След края на Първата световна война се установява в София. Там се запознава с Деспина Колева. През 1918 г. двамата се женят в гр. Добрич. Градът е окупиран от румънците и в началото на 1919 г. съпрузите минават нелегално границата, за да се установят за около 2 години във Варна. Живеят в малък едноетажен дом на ул. Георги Живков” 11. Йордан Йовков работи като учител във Варненската мъжка гимназия. През октомври 1919 г. тук се ражда тяхната единствена рожба Елка Йовкова. Във Варна писателят написва повестта „Жътварят”. Йордан Йовков напуска Варна през есента на 1920 г., тъй като е назначен за редовен сътрудник по печата към Българската легация в Букурещ.
- 50. Йордан Йовков Йордан Йовков е един от най-известните, най- обичаните и най- превежданите български писатели в България.
- 51. Стоян Бъчваров Роден в 1978 г. в село Медвен, Котленско. Завършва мъжката гимназия във Варна. Обикаля страната с пътуващи театрални трупи. В 1908 г. отива в Москва на специализация. През 1919 г. създава първата професионална организация на артистите в България. Същата 1919 г., след общинските избори във Варна, на власт идват тесните социалисти с Димитър Кондов. Варненската комуна кани Стоян Бъчваров, и той пристига във Варна през 1921 г. , за да създаде общинска театрална трупа. Въпреки големите успехи на Варненската комуна или може би точно поради това, тя е разтурена с царски указ на 23 май 1921 г. Стоян Бъчваров е уволнен и създава своя театрална група във Варна, наречена „Пробуда”, с която изнася представления в кино „ Ранков”. Връща се в общинския театър за кратко през 1922 г. След преврата на 9 юни 1923 г. Стоян Бъчваров напуска Варна. През 1932 г. е открита сградата на Варненския общински театър. За негов директор е назначен Стоян Бъчваров. През 1935 г. той е освободен и завинаги напуска Варна. Своя път приключва в 1949 г. Днес Варненският драматичен театър носи името на Стоян Бъчваров.
- 52. Стоян Бъчваров Стоян Бъчваров е режисьор, постановчик, директор на общинските театри във Варна и Русе, актьор от съзвездието на Адриана Будевска и Кръстьо Сарафов, пионер в българското сценично изкуство.
- 53. Варненските вестници Преди Освобождението няма нито една печатница във Варна. Няма също вестници и книги, които да се издават в града. След Освобождението Райко Илиев Блъсков мести печатницата си от Гюргево в гр.Русе, а Кръстю Мирски го убеждава да се установи във Варна. Райко Блъсков закупува нова печатарска техника от Букурещ и през 1879 г. открива печатница във Варна на ул. „ Преславска”.
- 54. Варненските вестници Първият български вестник във Варна излиза на 3 юли 1880 г. от печатницата на Райко Ил. Блъсков. Това е „Варненски вестник” и има либерална насоченост. Негов издател и редактор е Георги Кърджиев Същата 1880 г. се появява и първият брой на в. „Телеграф” , с редактор Никола Живков.
- 55. Варненските вестници Повечето от вестниците във Варна имат кратък живот. Излизат по няколко броя, в продължение на няколко месеци или години, с прекъсвания... Най-честата причина за това са липсата на средства. Първото женско списание в България е „Женски свят” и излиза през 1893 г. във Варна. Негов главен редактор е Атанас Манов.
- 56. Варненските вестници Първото театрално списание в България е „ Театрална библиотека” с редактор Иван Лалов. Излиза през 1894 г. във Варна. Първият селски политически вестник в България е в.„Нова борба” и се появява през 1898 г. във Варна.
- 57. Варненските вестници Най-дълго издаваният вестник във Варна от Освобождението до Втората световна война е „ Варненски общински вестник”. Излиза от 1888 г. до 1941 г. „ Варненски новини” е първият варненски всекидневник, излизал най- дълго (1912 г. – 1944 г.), с редактори: Велко Юруков, Георги Бенев и Антон Байчев.
- 58. Варненските вестници Други трайни издания са в. „Варненска поща” с редактори Н. Константинов, Л. Константинов и Васил Панайотов (1919 г. -1944 г.) и в. „ Черно море” ( 1929 г. – 1944 г.), под редакцията на Ал. Великов и Др. Савов.
- 59. Варненските вестници През 1924 г. излиза за кратко списание „ Море” със статии за различни видове изкуства. Издава се от Варненския художествен кръжок. Негов редактор е Христо Каварналиев.
- 60. Варненските вестници Вестник„ Киноек” (1925 г. – 1927 г.) е с определена насоченост към киноизкуството. Негов редактор е Александър Бегажев. В този вестник , на първа страница, редовно се публикуват обяви за филмите, прожектирани в известното по онова време кино „Ранков”.
- 61. Варненските вестници Вестник „ Здраве” е трето поред периодично медицинско издание в България, което излиза във Варна от 1885 г. до 1887 г. под редакцията на д-р Борис Абрамович Окс.
- 62. Варненските вестници „Медицинско списание” е печатен орган на Варненското медицинско дружество. То е четвърто поред медицинско периодично издание в България. Печата се във Варна от 1885 г. до 1888 г. от редакционен съвет, в който влизат д-р Головина и д-р Пюскюлиев. И двете списания спират поради липсата на средства.
- 63. Варненските вестници От Освобождението до края на 19 век във Варна излизат 17 вестника на български, арменски, турски и гръцки езици. Вестник „ Варненска поща” от 1888 г. излиза на турски и персийски езици.
- 64. Варненските вестници До 1919 г. във Варна се издават 145 периодични издания - вестници, списания, годишници, информационни листи и др. като 120 от тях излизат на български език, 14 - на арменски, 9 – на гръцки и 2 – на турски език. До 9 септември 1944 г. във Варна излизат вече 360 вестника и 60 списания.
- 65. • Стела Генчева • Снежана Генчева Магистри , 2 курс, магистърска програма: Фотография и реклама Ръководител: проф. д-р Пламен Шуликов По проект "Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие" 2018-2020 Финансиран от МОН ПРЕЗЕНТАЦИЯТА ИЗГОТВИХА: