http://souhssz.webnode.com/za-uchjenika/prjezjentatsii/imjenata-na-stara-zagora/ Имената на Стара Загора от неолита до наши дни.

1. ›› Стара Загора e един от най-древните градове не само в България, но и Югоизточна Европа. Историята на града започва с неолитните жилища от 6–5 хилядолетие пр.н.е. ›› Неолитните жилища край Стара Загора са най-запазените неолитни жилища в Европа, а медният рудник е най-старият експлоатиран в Европа. СТАРА ЗАГОРА Исторически преглед на имената на града

2. Дългото историческо съществуване на днешна Стара Загора е маркирано с много имена и техни варианти. ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД Тракийско селище от градски тип VI-V в. пр.н.е. (Неолит) Първо населяване 0. Преименуван от: Дата: Име: № 1870 г. 1854 г. 1372 г. 717 г. 784 г. III век 46 г. от н.е. Средата на IV в. пр.н.е. Църковен събор в Цариград Старозагорски български елит Турски окупатори Българите на хан Тервел Византийската императрица Ирина Византийците Римляните Филип II Македонски Стара Загора Железник Ески Загра Боруй Иринополис Верея Августа Траяна Берое 8. 7. 6. 5. 4. 3. 2. 1.

3. БЕРОЕ ›› Берое (около средата на 4 в. пр. н. е. от Филип II Македонски, или поне той го е преименувал). Среща се от гръцки автори от древността и средновековието като Βερόη (произнася се Верои) или Βέροια (Верия). Същото име са носили и други градове в древна Македония, някои от които съществуват и до днес, като Верия в Гърция и Бейрут - столицата на Ливан. Счита се и, че името Берое е избрано от неговите жители траки и в превод от ползваният тракийски език “ желязо ” . Гръцкото произношение на Боруй е Берое. Едно от споменаванията на "Берое" е в готски календар от VІ в. във връзка с известните 40 жени мъченички, под датата 19 ноември. Името на града е предадено като Вairauja, т. е. Бероя (в готски 'ai' се чете като [е], а 'au' като [о]). ›› Друга датировка определя, че тракийското селище от градски тип с името Берое е обособено преди 2 500 години ( 5 в. пр.н.е. ). ›› Историята на града започва с неолитните жилища от 6–5 хилядолетие пр.н.е. По това време Берое е важен кръстопът от Дунав към Беломорието и от Пловдив към Черно море. Името му се тълкува като град-пазар , който тогава бил населен от тракийското племе пирогери. * - берое (на тракийски) – желязо; етимологична близост с “бера/сбирам”

4. АВГУСТА ТРАЯНА ›› Августа Траяна - През 46 г. от н.е. на мястото на тракийският Берое римляните създали блестящо устроен град, който нарекли на името на император Траян (един от най-великите императори на Рим-ската империя) - Улпия Августа Траяна. По времето на Римската империя Августа Траяна е от сред градовете, имащи право да секат собствени монети - право отдавано на най-големите търговски и икономически центрове на империята. * - Augusta (на лат.) - великолепен, възвишен; нарицателно към титулуването на визант. императори от времето на Юлий Цезар Надписът (вляво) от Гостилица (Дискодуратера), на който Марк Аврелий е почетен като "основател" на Августа Траяна. Трябва да се отбележи, че периода е свързан с първите значител-ни строежи и император Траян не случайно бива наричан осно-вател на града. При все това, първото заселване на местността (неолитните постройки) вероятно се пада 1km встрани от самия гръцки град, което изместване е нещо нормално за селата.

5. Най-ранното споменаване на името на града е в частично запазен латински надпис, намерен край с. Шипка, поставен през 152 г. във връзка с изграждането от император Антонин Пий на система от укрепления. Административната територия се назовава "града на траянците" – per fines [civitatis Tra]ianensium . Назоваването на града по името на жителите му е по-характерно за гръцкия език, където това е обичайното му название - Τραιανέων πόλις . В гръцките надписи за пръв път името се появява в надпис от 163-164 г. за изграждането на бани и нимфеон при Старозагорските минерални бани - ἡ λαμπροτάτη Τραιανέων πόλις , "преблестящият град на траянците“ . През 175-180 г. в тържището Дискодуратера е издигната статуя на Марк Аврелий от "града на траянците" - ἡ πόλις ἡ Τραιανέων ; в надписа за изграждане на пазар за месо, датиран в 177-180 г., е ἡ Τραιανέων πόλις . Съответно градските власти се обозначават като "съветът и народът на траянците" ( ἡ βουλὴ καὶ ὁ δῆμος Τραιανέων ), често придружени и с различни ласкателни епитети, напр. "свещеният съвет и преблестящият народ на траянците". Името в този си вид се среща многократно през целия трети век, а най-късната му поява е в надпис в чест на император Константин Велики от Новоселец, датиран в 323-337 г. Част от славната история на града е периода между император Марк Аврелий (161-180) до император Галиен (253-268), през който и със статуса на полис са сечени собствени бронзови монети, в обръщение на почти целия Балкански полуостров. * - Τραιανέων πόλις - civitas Traianensium ; град на траянците

7. AVГOVCTHC TPAIANHC (161–169 г.) TPAIANOΠOΛEITΩN Монета от егейския (тракийски) Траянопол (198-217 г.) TPAIANOПОΛIT (161-180 г.) TPAIANOΠOΛITΩN Монета от фригийския Траянопол (117-138 г.)

8. Друга любопитна монета от този период е с изображение на крепост и речен бог, символизиращ р. Бедечка. В този период съперничеството между отделните градове, често е било пресъз-давано с най-мобилната реклама - разменните монети. Официалното римско име на града е Αugusta Traiana и така бива отразено върху монетите, чието сечене е свързано с централната власт. В същото време местното население използва разговорното TPAIANЕΩN ПОΛΙC . Любопитен факт е, че тривърхата крепост е залегнала и в герба на Стара Загора от наши дни.

9. ВЕРЕЯ ›› Верея - През 3-и век се появяват варианти на старото тракийско име Бероа, Берея, Бероне и Берое , последното от които във византийско време се трансформира във Верея. През 5-и век Верея (Берое) бил разрушен до основи от хуните. Възражда се отново, за да бъде разрушен през 7 век.

10. ИРИНОПОЛИС ›› Иринополис - През 784 г. развалините на Боруй (в изворите се среща вече като Верея) били посетени от византийската императрица Ирина , оценила стратегическото положение на града. По нейно желание градът бил кръстен на нея - Иринополис (град на Ирина). Така се нарича няколко десетки години до свалянето й от престола. През IХ век той е превзет от Крум, а Борис окончателно го присъединява към българската държава заедно с цялата област Загоре. През Х-ХII век градът вече е център на феодална област. Вдясно – един от малкото паметници на културата свидетелстваш за присъствието на императрица Ирина в кръстения на нея град.

11. * - Polis (на гръцки) - град За новото име Иринополис свидетелства хронистът Теофан (ГИБИ III, 276): "А през месец май от същия седми индикт (784 г.) императрица Ирина със сина си (Константин VІ) и много войска излязла в Тракия, носейки със себе си музикални инструменти, и стигнала до Бероя. И като заповядала да застроят този град, го преименувала Иринупол. Спуснала се също и до Филипопол в пълна безопасност и се завърнала в мир, като застроила и Анхиало.« Същото впоследствие бива преповтаряно и превеждано от Анастасий Библиотекар, Георги Монах и Симеон Логотет. / монета сечано по времето на Ирина, с нейния лик /

12. БОРУЙ ›› Областта Загоре влиза за първи път в границите на България след обсадата на Константинопол от арабите през 717 година , при която хан Тервел оказва помощ на империята с конница и пехота и разбива 30 хилядна арабска армия. За благодарност Византия отстъпва на България стратегическата област Загоре с център Берое. Българите, обаче, решават, че това византийско име на първият български град на юг от Стара планина, подсказва неговия византийски характер, затова го прекръщават на Боруй - видоизменена форма на Берое или от старобългарската дума “ бору ” - крепост . След това градът многократно преминава ту във Византия, ту в България. ›› Според друга хипотеза: През IX в. хан Крум включил града в своята държава. Арабският географ Идризи през 1153 г. го отбелязва с името Феруй. Българите наричат града Боруй на основата на тракийското Берое. * - бору (на старобългарски) - крепост

13. Парижкия препис (първия) на географското съчинение на Ал-Идриси (завършено в края на декември 1153 г.) от 13-нач. на 14 в.: Стрелката сочи към град Фаруи (т.е. Боруй). Северът е долу.

14. ВЕРЕЯ (отново) ›› След падането на България под византийско владичество, Боруй е прекръстен на Верея.

15. ЕСКИ ЗААРА ›› Ески Заара - През 1372 г. (1370 г. в някой източници) османските турци завладяват града, който има изключително стратегическо местоположение в близост до проходите на Стара планина, водещи до малкото останала свободна територия на Търновското царство. Османците, виждайки огромното наследство на исторически паметници от различните култури, го преименуват на Загра Атик (на турски) - древна/антична/стара крепост . По-късно името се видоизменя на Ески Заара - стара Загора (от Ески Хисар – стара, антична крепост на Загоре) . Той е първият български град преименуван с българско име още преди Освобождението. Заграи Ески Хисар

16. ЖЕЛЕЗНИК ›› Железник - През 1854 г. (1858 г.) се взема решение от старозагорския български елит, по инициатива на учителят Тодор Шишков, градът да се прекръсти на Железник. С това се подчертава, че още в древността там се е добивало желязо (превод от Берое). Медният рудник е най-старият експлоатиран в Европа.

17. СТАРА ЗАГОРА ›› Загоре (известна още като Загора, Загорие и Загория) е историческото название на областта между Средна гора на север, Чирпанските възвишения - на запад, Черно море на изток и Родопите, Сакар и Странджа на юг, намираща се на територията на днешна България. Името има славянски произход и означава буквално „зад гората“ . Но тъй като гора в повечето славянски езици означава “ планина ” , името по-правилно би било да се преведе като “ областта зад планината ” . Областта е кръстена от славяните при заселването на юг от Мизия в началото на VII век и вероятно първоначално така е била наричана цялата Горнотракийска низина. За първи път областта Загоре е спомената на старогръцки език с името Ζαγορια (преведено от старобългарското Загорїа) в източниците, описващи договора между император Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязания) и хан Тервел от 705 г., с който областта се отстъпва на България. ›› От областта Загоре е произходът на днешните имена на градове – Стара Загора и Нова Загора. ›› Стара Загора - През 1870 година при учредяването на Старозагорската епархия на църковния събор в Цариград се взема решение в официалните документи на Османската империя, градът да фигурира с преведеното на български турско име - Стара Загора. * - За-гора (старобългарски) – буквално “зад гората”; “ зад планината”

18. Пети октомври (25 септември стар стил) 1879 г. е знаменателна дата за нова Стара Загора. На тази дата е положен първият камък, начало на обновлението на града след гибелния пожар на 31 юли 1877 г., от източнорумелийския генерал-губернатор Александър Богориди по проект на Любор Байер и митрополит Климент. Основният камък на съзиждането, въпреки руините, мизерията, недоимъка, е положен тържествено в центъра, на площад Богориди, който представлява тогава неразчистени още дворни места, с владишката благословия на търновския митрополит Климент, в светския живот – писателят Васил Друмев. Като съзнават значението на този тържествен миг, старозагорци гравират върху медна плоча специален “Акт”, който вкопават в земята редом с основния камък. В “Акта” са вписани имената на руската царска фамилия и тези на тогавашните държавни и местни ръководители. Камъкът стана символ като птицата Феникс на винаги възкръсващия за нов живот град от пепелта. А ритуалът се превърна в първи голям празник на Стара Загора, свързващ завинаги чрез невидими мостове минало, настояще и бъдеще. Средновековният БОРУЙ, поробеният от турците ЕСКИ ЗАГРА, възрожденският ЖЕЛЕЗНИК и днешната СТАРА ЗАГОРА е оживено кръстовище, стан на уморени войни, бивак на мирни хора. Град на поетите, на липите, на художниците, на правите улици! Много и поетични имена има градът през многовековното си съществуване. Това е нашият град – Стара Загора! Градът остава неуязвим като вечността, носещ и предаващ своето културно наследство. ДЕН НА СТАРА ЗАГОРА