1. 7.3.2015г.

3.  Завладяването на България от османците прекъснала
за дълго време културно-духовния възход на
българите.
 През XVIII век единствените училища по българските
земи били .
 Те съхранявали езика и вярата на поробения народ.
план

4.  Откриването им започнало през XV в. и продължило
до втората половина на XIX в.
 Отначало възникнали в и на
много български градчета и имали обществен
характер, а през 17 и 18 век се появили и частни
килийни училища.
 В тях учителят занимава всеки ученик поотделно.

5. Дъските за писане били покрити
с восък. Вечер ги нагрявали и
изглаждали за да могат да се
употребят отново.

6.  През XVIII в. били открити и обществени училища.
 В килията учениците получавали елементарно
образование.
 Изучавали предимно църковни книги (часослов,
псалтир, апостол, светче и требник), църковно пеене,
четене и писане, а светските знания се въвеждали
частично, и то само в някои килийни училища —
смятане, история, граматика.

7.  Учители били предимно и ,
а по-рядко - грамотни или .
 В такова училище в Котел учил
.

8.  Въпреки примитивния
характер на обучението,
килийните училища
допринесли за развитието
на грамотността сред
българското население и
спомагнали за съхранението
на българската народност.

9. Първото обществено
килийно училище в
,
открито през 1810 г.
с главен учител
.

10.  Развитието на занаятите и търговията и Новото
време раждали нуждата от , подобни на
тези в европейските държави.
 Но в килийните училища това било невъзможно.
 Българите можели да ги получат само в
.

11. Създаването на възрожденски модерни
училища било едно от най-големите
постижения на българския народ.
Тези училища се нуждаели от учебници. Скоро
просветни българи започнали да ги създават.

12.  Първа стъпка към
образование, което да
отговаря на промените,
направил
.
 Написаният от него през
Буквар с различни
поучения, наречен
, давал нужните
знания, събрани в една
книга.
план

13.  Такава книга нямало до този момент.
 Тя станала любим учебник на много
поколения ученици.

14. Петър Берон нарекъл своята книга
, но децата я нарекли
, защото на корицата му бил
изрисуван .

15. Написана на говорим
български език, тази
книжка била истинска
детска енциклопедия.
Съдържа осем раздела:
Буквар
Молитвеник
“Добри съвети”
“Умни ответи”
“Басни”
“Различни истории”
“Физически сказания”
Аритметика

16.  С буквара децата по-лесно и бързо се учели да
четат и да смятат.
 В него имало съвети как да се постъпва разумно.
 Разказвало се за непознати растения и
животни, за природата.
 Децата научавали как се добиват захарта и
солта, откъде идва кафето.
Рибният буквар се
четял с интерес
от малки и големи.

17.  Който има наука, никога
не изпада.
Откъс от
Буквара на
д-р Петър Берон
Добри съвети
 Ако излъжеш веднъж, не ти
вярват втори път.
 На другите не се присмивай,
ами себе си гледай.
 Прави добро, за да
намираш добро.
 Не се срамувай да питаш,
което не знаеш.
 Всичко е лесно за
трудолюбивите и всичко е
трудно за мързеливите.

19. По-късно д-р Петър Берон станал известен учен, но не
престанал да полага грижи за българските училища.
Непрекъснато им дарявал книги.
Препоръчал и нов метод за обучение - ВЗАИМНИЯ.
Чрез него един учител можел да обучава
едновременно стотина деца, използвайки
помощта на по-големите ученици.

20. В следващите десетилетия българският народ
започнал да организира училищата си по нов начин.
Със собствени средства жителите на различни селища
издигали .

21. Осигурявали безплатно обучение, учебници, карти,
глобуси и с това предизвиквали удивлението на
чужденците.

22. В новите ВЗАИМНИ УЧИЛИЩА на учениците им било
по-интересно в час.
 Учителят раздавал буквари на български език.
 Имало черна дъска и глобус – непознати до този
момент неща.
 Новост било и това, че
.

23.  В тези училища се придобивали
знания по четене и писане,
смятане, география, история.
.

24. Първото такова ново
училище било открито от
родолюбиви българи в
на
.

25. Днес то носи името
в знак на
признателност към делото на
Васил Априлов.
Инициативата за създаване на такова
училище в Габрово принадлежи на
.
Роден през 1789 г. в Габрово, той получава
добро за времето си образование. По-късно
се установява в Одеса, където се откроява
като влиятелен търговец и натрупва
значително богатство.
Габровецът Васил Априлов
.

26. Старото училище в Габрово
Априловска гимназия

28.  Обучението в Габровското училище се извършвало
на говорим български език.
 Нарекли го , защото се използвал
- учителят подготвял по-
напредналите, за да му помагат в обучението на
останалите.
 Продължавало 2 години. Изучавали се граматика,
нравоучение, хигиена, естествознание, география,
история, аритметика и вероучение.

29. Класна стая от
Априловска
гимназия
Първите
учебници

30. За учител в новото училище
бил избран Неофит Рилски.
Той преподавал български
език, граматика и математика.
Глобусът, който
Неофит Рилски
изработил.

31. Неофит Рилски създал и
ръкописът „Габровска граматика“.

32. Неофит Рилски съставил и
първият училищен правилник.
Съставил взаимни таблици.
Превел басните на Езоп и
различни други съчинения.

33. Музей „Неофит Рилски”- гр. Банско
Гробът на Неофит Рилски

34. В габровското училище идвали ученици от всички
краища на българските земи.
Скоро по примера на габровци взаимните училища
покрили страната.

35. Старото школо в град Трявна

36. През следващите 10 години отворили врати още 53
взаимни училища.
През в учителката
открила
, в което
се обучавали само момичета.

37. Постепенно по-големите
училища започнали да
се превръщат в .
През в
отворило врати
– .

38. Еленското класно училище –
„Даскалоливницата“
В класните училища
децата се обучавали
както е и днес –
разделени на класове,
с различни учители по
отделните предмети.
Вече имало много млади
хора, които получили
добро образование,
прекланяли се пред
знанието и продължавали
да учат в гимназии и в
европейски университети.

39. Еленското класно училище
Даскал Ботьовото училище
в КалоферКласното училище в
Жеравна

40.  След завладяването на балканските земи османците
не признали съществуването на български народ.
 Те обявили цариградския патриарх за единствен
представител на християните в империята.
 Така българският народ се намирал
.
 Висши духовници в българските земи били само гърци.
план

41.  Отначало гръцката патриаршия помогнала да се
запази християнството.
 Но през XIX век започнала да пречи на
самостоятелното развитие на българите.
.
 Конфликтът между българи и гърци продължил
почти 50 години.
Цариград,
Патриаршески
катедрален храм
"Свети Георги"

42.  Българите осъзнали колко важно е да имат своя
църква. В нея те искали да се служи на български
език.
 С общи усилия и упоритост българите постигнали
.
Дотогава султанът зачитал само гръцкото духовенство
и гръцкия народ. Затова в църквите се служело само
на гръцки език.

43. Първата била
.
Желязната църква
“Св. Стефан” в Цариград
Така през там
била издигната За българската черква в Цариград
През 1849 г. със специален ферман султанът разрешава
на българите да имат своя църковна община в Цариград
начело с български владика. На практика с този документ
българите за първи път били признати за отделен народ в
империята. Скоро е създадена българска църковна община.
В нейна подкрепа Стефан Богориди дарява една от къщите
си за сграда на открития общински параклис “Св.
Стефан”. През 1858 г. Иларион Макариополски е
ръкоположен за владика. Оттогава Цариградската
българска община се утвърждава като ядро и главен
двигател на движението за църковна самостоятелност.
След пожар през 1898 г. черквата “Св. Стефан” била
издигната отново, но вече от желязо. Уникалната
постройка е проектирана от арменския архитект Ховсеп
Азнавур. Стоманената конструкция е била изработена в
Австрия от металургичната фирма “Вагнер”.
Елементите на конструкцията тежали около 500 тона.
Те били сглобени на място и така била построена
прочутата “желязна” черква “Свети Стефан”.
Дължината u е 32,50 метра, широчината – 12,50 метра, а
височината с камбанарията е 29,50 метра.
Днес собствеността на българите върху нея е отново
възстановена, но сградата е сериозно заплашена от
разпадане заради ръждата върху нейната конструкция.

44. Втората голяма победа била
.
След продължителни борби българите успели да
извоюват признаването на
.
В султанът за пръв път признал,
че в империята му живеели българи.
 Дал им право да имат своя отделна от гръцката
църква, начело с .
 В нея вече можели да служат
.
 Българите били признати за .
 Победата допринесла за сплотяването му.
.

45. станала най-важната опора в живота
на българите и техен защитник пред султана.
Султански ферман за
учредяване на
Българската екзархия Короната на Антим І печат

47. Първите български училища през XVIII век са:
килийните;
взаимните;
класните.
Д-р Петър Берон създал своя Рибен буквар през:
1672 година;
1824 година;
1835 година.

48. В килийно училище в град Котел е учил:
Софроний Врачански; Паисий Хилендарски.
Първото взаимно училище е открито в Габрово
през:
1835 година;
1824 година;
1846 година.
Създаденото училище в Габрово днес носи името на:
Васил Априлов.
д-р Петър Берон;
Неофит Рилски;

49. Извоюваната през 1870 г. самостоятелна
българска църква е:
архиепископия;
патриаршия;
екзархия.
Класното училище в Копривщица отваря врати
през:
1835 г.; 1846 г.; 1849 г.
През 1849 г. в Цариград е издигната църквата:
„Св. Стефан“; „Св. Георги“; „Св. София“.

50. __________________________
__________________________
__________________________
__________________________
__________________________
__________________________
__________________________
__________________________
__________________________
__________________________
__________________________
__________________________
__________________________
__________________________
___
Запиши кое училище е килийно и кое - взаимно.
Обясни по какво се различават.
килийно училище
взаимно училище
В килийното училище:
 учели се да четат по
църковни книги;
 наизустявали;
 пишели на църковно-
славянски език;
 Учители били духовници и занаятчии.
Във взаимното училище:
 Учителят подготвял
по-напредналите ученици
да му помагат в обучени-
ето на останалите –
взаимна метода.
 Учели четене, смятане,
писане, история, география…

52. 3. Нанеси събитията срещу посочените години.
• първо класно училище;
• издигнат храмът „Свети Стефан“ в Цариград;
• първо взаимно училище;
• създадена Българската Екзархия;
• създаден Рибният буквар.
_______________________________________________
_______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
______________________________________________
създаден Рибният буквар – д-р Петър Берон1824 г.
1835 г.
1846 г.
1849 г.
1870 г.
първо взаимно училище в Габрово
първо взаимно училище в Копривщица
издигнат храмът „Св. Стефан“ в Цариград
създадена Българската Екзархия –
църковна независимост

53. План на урока:
1. Запазване на
българския дух
в килийните училища
2. Новото време на
българската
просвета
3. Извоюването на
независима църква

54. Речник:
Екзархия –
названието, което
българската църква
получила през 1870 година.
Църквата става напълно
самостоятелна, когато се
оглавява от патриарх.
Екзарх – лице, което е
упълномощено да ръководи
самостоятелна църква –
екзархия. Първото седалище
на българския екзарх било
в Цариград.