3. Много от тях сме открили.
Други
съществуват само във
въображението ни.
Във всяка част на света векове
наред се е разказвало за
елфи, феи, джуджета, гоблн
и и подобни на тях същества.
Те носят различни имена на
много езици,но предпочитат
да бъдат наричани
“странниците”,”добрите
“съседи”или “малките хора”.
4. Царството на фейрите
Фейрите често помагат на хората, но могат да бъдат и много опасни. Човек
трябва да внимава – ако приеме покана от малко същество за минаване през
тайни врати или яздене на странен кон, може да го сполети фатално
заклинание.
Днес фейрите живеят в приказките. Феята на зъбките все още идва
нощем, за да остави монетка и да вземе падналото зъбче, пъхнато под
възглавницата.
5. Подземни светове
В древността почти всички народи вярвали в
съществуването на подземен свят, в който живеят
мъртвите. В древногръцката митолодия Орфей се опитва
да измъкне своята любива Евридика от подземното
царство на бога Хадес. В Ирландия вярват, че митичният
народ Туата Де Данаан се скрил под земята, бягайки от
мужди нашественици. Според американска легенда
инките, зедно с огромните си съкровища, се скрили в
подземен град, за да се спасят от завоевателите.
6. Силфовете
Нежни, изящни и
полупрозрачни, силфов
ете са въздушни феи
дуфове, които
контролират вятъра и
времето и рядко
стъпват на земята.
Духовете на водата
Водните феи са примамващи и непредсказуеми, като самото
море.Те притежават пленителна красота, която според
легендите е била причина за поражението на много
заблудени. Ако замърсявате водата ще предизвикате гнева и
и тя ще ви заблуди със своята красота и ще ви примами във
водния гроб.
7. Моргана ле Фей
Моргана ле Фей - могъща, съблазнитела и зла магьосница
и господарка на най-мрачните приказни изкуства.
Съблазнително красива, Моргана използва
преластителните си сили за да контролира и погубва своите
противници. Заплашителна, но неустоима омагьосваща
чародейка.
8. Еднорози
През Средновековието смятали рога от еднорог за най-
силната противоотрова. Крале, принцове и папи винаги
носели със себе си парченце от него. Ценели го толкова
високо, че едно късче се разменяло за злато, равно на
десет пъти теглото му.