Lecture 7.

2.  Формите определят системата на организация на
обучението и вътрешната структура на отделните
актове на обучението.
 Форма (лат. formal) – устройство, система,
структура;
 Форми на обучение – урок, лабораторна работа,
самостоятелна работа, групово и индивидуално
обучение, семинари, екскурзии и др.

3.  Урокът е най-масово използваната форма на
обучение, около 80-85%.
 Семинарите, екскурзиите и лабораторната
работа са класни неурочни форми на
обучение.

4.  Съществуват и
извънкласни форми на
обучение – кръжоци,
клубове, дружества,
конференции,
факултативни занятия.

5.  Най-ефективната форма на обучениe е
индивидуалната.
 Днес индивидуалното обучение се
осъществява при усвояването на някои
специфични дейности – музика,
чиракуване за усвояване на професия,
работа с проблемни или надарени
ученици, частно обучение.

6.  Ефективността на индивидуалното
обучение като правило е висока, тъй като
се работи с оптимално време, със
собствен темп и ритъм на ученика,
постоянно се контролира
работоспособността. Индивидуалното
обучение е икономически неизгодно,
учениците нямат контакти със своите
връстници, не се учат да работят в група и
колектив.

7.  Междинно звено между индивидуалното
обучение и класно-урочната система се явява
груповото обучение, което се е практикувало
през Средновековието. Днес при обучението по
някои дисциплини класът се разделя на групи –
чужд език, лабораторни упражнения, обучението
по учебна и производствена практика.

8.  Характерни особености:
◦ Учениците се обединяват в група по 25-30.
◦ Във всеки клас се работи по учебен план и
учебна програма.
◦ Всеки урок представя учебно съдържание.
◦ В урока се реализира единство между
преподаване и учене за усвояване на знания,
умения.

9.  В професионалното образование се използва освен
класно-урочната система още т.нар. кабинетно-
лабораторна, лекционно-кабинетна, групово-урочна и
производствена система. Характерното за тях е:
◦ Осигурява се активна приложна дейност.
◦ Запознаване с факти, формиране на понятия.
◦ Анализ на факти, откриване на данни, връзки.
◦ Формиране на умения, навици и тяхното
прилагане.
◦ Непрекъснат контрол и
самоконтрол

10.  Урокът има свои собствени характеристики,
които го определят като форма на обучението. В
него се осъществява връзката между учител и
ученици, протича за определено време с
определени задачи и съдържание.

11.  Всеки урок съдържа следните основни
компоненти:
◦ Тема или съдържанието, което ще се
разработва
◦ Цели, който трябва да се изпълнят
◦ Проверка на домашните задачи
◦ Разработване на учебен материал
◦ Затвърдяване на усвоените знания
◦ Проверка и оценка на знанията
◦ Задаване на домашна задача

12.  За всеки конкретен урок се подготвят
както учителите, така и учениците, за да
е възможна практическата дейност.
 По своята същност урокът е диалогова форма на
обучение. За около 45 минути преподавателят
задава от 30 до 70 въпроса и получава толкова
отговори.
 За високите резултати от значение са
уплътняване на времето и почивките, обемът на
работа, темпът на дейността и
последователността на работа.

13.  Тенденциите за усъвършенстване на урока са
свързани с пълноценното използване на времето
за самостоятелна и групова работа.
 При груповата работа учениците се разделят и
извършват съвместна дейност. Всяка група има
отговорник. Основният метод на работа е
дискусията.
 За пълно усвояване на учебното съдържание
се изисква да се направят
няколко проверки.

14.  Всеки урок има етапи, които се
характеризират с
последователност и връзка
между тях.
 Всеки урок има микроструктура,
която се определя от похватите
и средствата на обучение. Това
е технологията на урока, която
съдържа последователността,
подходите, техниките на
преподаване и учене.

15.  Тя е основна и включва в
себе си:
◦ Актуализиране на
знанията
◦ Разработване на
нови знания
◦ Затвърдяване
◦ Прилагана на
практика.

16.  Тази структура е променлива. Тя е
съвкупност от методи, техники и средства
на обучение, които се определят от
конкретното учебно съдържание.

17.  Структурата е вътрешна и
тя включва психичните
процеси, свойства и
състояния на учениците,
които се проявяват при
възприемане, осмисляне,
затвърдяване и прилагане
на знанията.

18.  Най-общо вида на урока се определя от
дидактическите задачи. Структурата на обучение е
основа за формирането на вида на урока. По своята
същност уроците се разделят на:
◦ Структура на Р. Гание и Л. Бригсон;
◦ Комбиниран урок;
◦ За разработване и усвояване на нови знания;
◦ За затвърдяване и систематизиране на знания;
◦ За контрол и оценка.

19.  Р. Гание и Л. Бригсон препоръчват следната структура
на урока:
◦ Организация на вниманието на учениците;
◦ Информиране за целите;
◦ Стимулиране за припомняне на необходимите знания;
◦ Представяне на учебното съдържание;
◦ Стимулиране на реакциите на учениците;
◦ Обратна връзка;
◦ Ръководство на мисленето
◦ Стимулиране на трайност на знанията
◦ Оценка на дейността на учениците

20.  Организация на класа
 Контрол на усвоените знания
 Разработване на нови знания
 Затвърдяване на новите знания
 Задаване на домашна работа

21.  Актуализиране на опита и опорните
знания
 Мотивиране на учебната дейност
 Съобщаване на темата
 Възприемане и първично осъзнаване
 Осмисляне на връзките
 Обобщаване и систематизиранене на на
знанията
 Формулиране на изводи
 Възлагане на домашна задача.

22.  Мотивиране на дейността
 Съобщаване на темата
 Повтаряне на отделни факти
 Повтаряне и обобщаване;
 Повтаряне и систематизиране на
основните идеи в науката
 Изводи и оценки
 Домашна задача

23.  Мотивиране на учебната
дейност
 Проверка на знанията и
фактическия материал
 Прилагане на знанията
 Проверка, анализ, оценка
на изпълнените задачи
 Изводи
 Поставяне на домашни
задачи

24.  Те биват няколко вида:
◦Семинари
◦Екскурзии
◦Лабораторна работа
◦Извънкласни форми

25.  Най-общият ход на семинара е
следният:
 Обсъждане: Обичайният метод е
дискусия, ръководена от учителя.
Изискват се ясни мисли. Целта е
формиране на умения за
самостоятелни изказвания и
разкриване на проблеми.
 Извършва се преценка за равнището
на семинара.

26.  По време на семинара би следвало да се
реализира ‘сесия на мислите’, свързана с
творчески упражнения. Всеки семинар има ясна
цел, поставена в плана, но се реализира в
процеса на обсъждането.
 Представянето на
допълнителни
материали (реферати,
доклади) активизира
участниците, обогатява
опита.

27.  Екскурзиите имат голямо
образователно и професионално
значение. При естествени условия
учениците усвояват знания, като
наблюдават процеси в тяхната
цялост.

28.  Предварително запознаване с
обектите за наблюдение от страна
на учителя
 Изработване на план
 Обсъждане на целта с учениците
 Наблюдение на процеси и явления
 Водене на записки
 Обсъждане на наученото

29.  При лабораторна работа
учениците работят
самостоятелно върху опити и
наблюдения с цел усвояване на
техниката на изследването.
 Лабораторната работа се
извършва:
◦ Фронтално – всички ученици
правят един и същ опит;
◦ Групово – работа в екип;
◦ Индивидуално – всеки ученик
извършва отделен опит.

30.  Анализ на задачата
 Формиране на хипотеза за провеждане на
опит
 Съставяне на план за провеждане
 Съгласуване на плана със задачите
 Провеждане на опита
 Оценка на резултатите
 Проверка – потвърдени ли са
хипотезите:
◦ ако не – те се отхвърлят;
◦ ако да – те се приемат и се оформят отговори
на въпросите.

31.  Те са индивидуални, масови, колективни и
групови.
◦ Масовите– излети, пътешествия;
◦ Групови – кръжоци, клубове, секции;
◦ Индивидуалните – подготовка на доклади;
 Колкото по разнообразни форми се ползват,
толкова по-висока е активността на учениците и
ефективността на обучението.